ИЗПИТАНИЕ ЗА СИЛАТАНА ДУХА И ОТДАДЕНОСТТА
На 74 години Джуп Галама се чувстваше неуязвим. Той наистина нямаше защо да се съмнява в това. Здрав и активен, пенсионираният машинен инженер Джуп по няколко пъти в седмицата изминаваше с колело и пеша до 100 километра. Освен това той редовно намираше време за кънки на лед, за туризъм и за работа в градината си. Джуп не пие лекарства и е в страхотна форма.
Той и съпругата му Тине са отдадени на сърдечното здраве. Джуп е член на борда на една организация в Нидерландия, която подкрепя сърдечното здраве, като поддържа мрежа от общодостъпни автоматични външни дефибрилатори (АВД) в градовете Лингевард и Овербетуве и обучава обикновените граждани да извършват кардиопулмонална ресусцитация (КПР) и да използват АВД. Джуп изминава стотици километри седмично с велосипед, за да проверява мрежата от АВД и да се уверява, че ще са готови за използване, когато са необходими, а Тине обучава доброволци в извършване на КПР и използване на АВД.
Един летен следобед Джуп прекарал известно време в градинарстване, след което приготвил вечеря за себе си и за Тине, която тази вечер водела курс по КПР до късно. Около 20:30 часа той изминал пеша 2-километровото разстояние до курса на Тине, за да ѝ помогне да почисти манекените за КПР, и да започнал да ги опакова. Изневиделица Джуп се свлякъл на колене и после паднал по гръб, оставайки да лежи в безсъзнание.
Изведнъж Тине видяла от първо лице признаците, чието разпознаване е преподавала стотици часове на другите. Тя заподозряла, че Джуп е претърпял внезапен сърдечен арест (ВСА), ето защо тя и един от курсистите ѝ се втурнали да вземат автоматичния външен дефибрилатор ZOLL®, който висял на близката стена. Друг курсист се обадил на службата за спешна помощ.
Тине отворила автоматичния дефибрилатор ZOLL AED 3® и бързо поставила електродите върху гърдите на Джуп. Автоматичният външен дефибрилатор анализирал дейността на сърцето му и препоръчал подаване на електрически импулс. Тине приложила КПР, слушайки указанията от АВД, за да е сигурна, че Джуп получава възможно най-качествена КПР. Скоро пристигнал доброволец от службата за гражданска охрана, а след минути пристигнал и спешният екип, за да предостави допълнителна животоспасяваща помощ.
Въпреки че в Нидерландия медиците от службата за спешна помощ пристигат обикновено за 4 до 6 минути, Тине постави електродите върху гърдите ми след малко повече от минута.
– Джуп Галама, преживял внезапен сърдечен арест
Нито Тине, нито нейните курсисти тази вечер очаквали практически упражнения с реално протичащ внезапен сърдечен арест. Поради широката мрежа от общодостъпни АВД в Лингевард и Овербетуве доброволците от службата за гражданска охрана обикновено при спешно повикване могат да осигурят АВД в рамките на шест минути. Внезапният сърдечен арест на Джуп възникнал точно по време на обучение как да се реагира при такова събитие.
В линейката Джуп за кратко се върнал в съзнание и чул Тине да казва: „Ето те отново“. Но той отново изпаднал в безсъзнание, докато не се свестил по- късно в болницата. Джуп не си спомня случилото се. „Поздравих курсистите и изведнъж ми се зави свят. После не си спомням нищо“ – обяснява Джуп.
Лекарите не могат да обяснят причината за внезапния сърдечен арест на Джуп. Предписан му е имплантируем кардиовертер/дефибрилатор (ICD) с функции на пейсмейкър, за да следи и регулира сърдечния ритъм. „Мога да остарея с него“ – казва Джуп.
Потвърждение на убедеността
Случилото се с Джуп показва, че внезапният сърдечен арест може да се случи на всекиго. „Мислех си, че съм силен и неуязвим. Но после си казах, леле, все пак не съм бил толкова неуязвим“ – обяснява Джуп. Случилото се засилва неговата отдаденост към дейността, с която се занимават той и Тине. Те искат всеки да знае за преживяното от него и как Тине и нейните курсисти са помогнали за спасяването на живота му с АВД.
Джуп обича да пита хората: „Можеш ли да ресусцитираш съседа си и може ли съседът ти да те ресусцитира?“ Да се знае как се реагира при внезапен сърдечен арест означава обикновените граждани да могат веднага да започнат да прилагат кардиопулмонална ресусцитация, докато чакат пристигането на медиците от службата за спешна помощ. „Въпреки че в Нидерландия медиците от службата за спешна помощ пристигат обикновено за 4 до 6 минути, Тине постави електродите върху гърдите ми след малко повече от минута“ – казва Джуп. Той е безкрайно благодарен, че не е било изгубено ценно време в очакване на пристигането на помощ.
Благодарение на Тине и нейните курсисти Джуп се връща към обичайния си режим. „Отново се занимавам с градината си“ – казва Джуп. „Също така съм зает да проверявам и инсталирам автоматичните външни дефибрилатори.“
